ВГРАДИХ СВЕТЛИНАТА

Идеалът на художника е да съгражда и оставя душата в творбите си.

Идеалът винаги е изход – вградих себе си, пресъздавайки светлината. Скрих реалността и създадох по-хубав свят, изпълнен с цвят и емоция. Опитах се да изградя мост между живописното внушение и пластичното изграждане, откривайки светлината като жест с концентрирана изразителност. Усилията до крайната реализация, като че ли не се виждат в произведенията.

Потта на художника е изкристализирала в най-чиста поезия, както подземните пещери, скриват тайната прелест...

Така е и когато светлината проникне през обема и се вдълбае в пластичната маса, оставяйки да изпъкнат безбройните вътрешни релефи и изведнъж да я превърнат в подвижна, трептяща, вибрираща със собствен дух и отпечатък.

Дъх от духа –дух от дъха.

Вграждайки себе си чрез светлината да отнесем погледа си по-високо и нагоре към божественото начало,
а защо най- напред, не и към себе си, към природата и очевидността на замайващата и необятност.

Ангелина К. Павлова